Възкресение

Понякога най-голямото чудо не идва с фанфари. Идва в тишината между две дълбоки вдишвания. Идва когато си позволим да бъдем крехки. Да се счупим. И после – да се сглобим отново. По-истински. По-светли. Възкресението не е само момент – то е път. Път към себе си. Път през сенките, през съмнението, през умората. Докато не срещнем отново светлината. Светлина, която никога не ни е напускала – просто сме я забравили. Днес е ден за памет. За приемане. За ново начало. За онова крехко „да“, което казваме на живота, дори когато ни е страх. За раждането на тишината вътре в нас, която не моли, не търси – а просто е. Нека всяка рана се превърне в прозорец. Нека всяка сълза полее нещо ново. Нека днес бъде твоето възкресение – независимо къде се намираш по пътя.