Жената в червено. Мълчаливата история на една рамка.

Тя не влиза в кадъра. Тя го променя.

С поглед, в който се крие въпрос без отговор и нежност, която не търси позволение.

Червеното ѝ не крещи. То шепне. Като последен залез, който не иска да си тръгне.

Рамката около нея е символ – границата между онова, което светът очаква, и онова, което тя всъщност е.

С коляно, докоснало земята, но с гръб, който не се пречупва, тя остава… вярна. На себе си.

Това не е поза. Това е молитва.

Не към бог, а към вътрешния глас – онзи, който не се чува, когато говорим, а когато мълчим.