В своята работа изследвам границата между форма и усещане — мястото, където обектът престава да бъде просто материя и се превръща в преживяване. Тази фотография е създадена като наблюдение върху крехкостта на съществуването и следите, ,
които времето оставя върху всяка повърхност. Линиите и текстурите не са просто визуални елементи; те са карта на промяната, памет за движение и тишина едновременно.
Избирам минималистичен визуален език, защото вярвам, че силата се ражда в ограничението. Светлината в работата не осветява — тя моделира, изгражда и разкрива скрити структури. Монохромната естетика премахва шума и позволява на зрителя да се концентрира върху същността: ритъм, напрежение и вътрешно пространство.
За мен фотографията не е документ, а трансформация — начин да превърна реалността в символ. Тази работа съществува между органичното и абстрактното, между тялото и идеята. Тя не предлага отговори, а създава поле за лична интерпретация и съзерцание.
Отличието с първо място и златен медал на 52° Salon des Artistes – Ville de Houilles, Париж не е крайна точка, а потвърждение за силата на тишината, минимализма и вътрешната дълбочина като универсален визуален език.
Коментари